Как да пишем с ръцете си

Преди да пишете, запознайте се с правилата на форума!
Locked
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Как да пишем с ръцете си

Post by Bai Shushul »

1. Предварителна подготовка:
Преди да пишем, си намисляме какво имаме да кажем.
2. Текуща работа:
Текущата работа по писане започва с въпроса как да да го напишем и свършва с прочит преди потвърждение.
2.1. Избиране и писане на заглавие:
а) избиране:
Избираме заглавие, което описва темата. Заглавия, които описват тезата (Тезата е това, което доказваме; тезата е личната позиция.), са нежелани. При избиране знаем, че същински важните неща се пишат в съдържанието, а не в заглавието, затова не пишем думи и изрази като „помощ“, „моля да ми помогнете“, „спешно е“, „виж, мегаяко е!“ или „нз какво е“ в заглавието;
б) писане:
Освен че не пишем думите, които трябва да отбягваме, не съкращаваме понятия в заглавието. Когато съобщаваме, че имаме проблем, не пишем въпросителен знак, защото СЪОБЩАВАМЕ, че имаме проблем, а НЕ ПИТАМЕ чрез заглавието! А когато питаме или се удивляваме и поставяме въпросителна или удивителна, не оставяме интервал между последната дума и знака.
Поставяме точка в заглавието, когато е необходимо: ако заглавието се състои от две изречения — за да сложим край на първото. Краят на заглавието си личи, затова никога не пишем точка в края му.
NB: В заглавия на уроци от рода на „Как да си направите анимиран аватар“, „Как да карате ски на Витоша“ или „Как да изпросите от баба си чифт вълнени чорапи, на петите без дупки“ не слагаме въпросителна, защото нашата задача е да дадем отговора и не питаме четящия за отговора на въпросите.
Когато обаче пишем заглавие „Баба ви оплете ли ви терлици?“, поставяме въпросителна, защото задаваме въпрос.
Когато пишем заглавие, се стараем да не допускаме повече от 3 грешки на дума, защото ще ни помислят за олигофрени.
Не си въобразяваме, че като напишем всяка дума с главна буква, това ще придаде някаква важност и красота за окото. Напротив, дразнещо е!
Не си въобразяваме, че като членуваме с пълен член всичко — що трябва и що не трябва, написаното ще добие важност. Напротив, грозно е! Заглавия като „Заповядайте в сървърЪТ ни“ не превъзхождат по нищо „Заповядайте в сървъра ни“. Или си проверяваме как членуваме поне в заглавието, или избягваме да употребяваме думи от мъжки род, за да не ни мислят за идиоти.
Избягваме „супер-“, „хипер-“, „мега-“, защото знаем, че не придават важност. Напротив, ще ни помислят за глупаци, които са открили топлата вода с осъзнаването на съществуването им. А когато ги използваме, знаем, че това не са български думи, а са представки, които се закачат към началото на думата, и пишем: супердобър (а не супер добър), хипермаркет (а не хипер маркет), мегаяк (а не мега як).

2.2. Писане на съдържанието:
Ако сме начинаещи в „Как да пишем с ръцете си“, си помисляме пак какво имаме да кажем. Пишем само което е нужно и не навлизаме в подробности, когато не е нужно, не ни питат или не можем да помогнем.
Ако търсим помощ за проблем, започваме, без да увъртаме. Иначе ще ни помислят за мазнѝци.
В края на всяко изречение поставяме пунктуационен знак, който е на място, най-често това е точка. Пишем и главна буква в началото на изречението, защото знаем, че човек се обърква иначе, когато няма изобщо такива. Не заменяме точките и главните букви с преминаване на нов ред, защото знаем, че това само уморява и дразни четящия.
Абсолютно никога не почваме с „Не знам, ама ще се опитам да ви обясня“ и подобни! Знаем, че това четящия не го касае. Въвеждащи думи като „Проблемът се състои в…“, „Питането ми се изразява в това, че…“, „Ситуацията е следната:…“ са достатъчни и съвсем подходящи.
Не прекаляваме с кавичките. Използваме кавички при думи с преносно употреба, когато не би се разбрал смисълът. В изречението ‘Слънцето се усмихна’ не поставяме „усмихна“ в кавички, защото е достатъчно ясно. Иначе в художествените творби трябваше всяка трета дума да бъде в кавички, задето авторът цели да покаже нещо друго.
NB: Изрази като ‘връзвам тенекия’, ‘пращам за зелен хайвер’ и десетките, за които можем да се досетим, са фразеологизми и са достатъчно познати за останалите. Там не ръгаме! Не ръгаме кавички.
Когато използваме непознати термини, това не е причина да ги поставяме в кавички или да ги пишем с главна буква. Това не придава важност на написаното!
NB: А когато честитим на някого рождения ден, пишем просто „Честит рожден ден“, писането с главни букви на останалите две думи не придава нито важност, нито официалност! Същото е и когато пишем „Честита Нова година“ — ‘година’ с главна буква не придава нито важност, нито официалност!
Видове кавички: няма правилен и неправилен вид. Не е казано да използваме моята клавиатурна подредба. Има препоръчителни — тези, които са се наложили във времето. Но все още и латинският тип кавички (‘"’) е правилен.
Избягваме да употребяваме запетаи, за чиято употреба не сме сигурни. Не толкова защото е неправилно, а защото накъсваме без причина думите.
Знаем, че няма определена част от речта (съществително, прилагателно, глагол, причастие, деепричастие, числително, местоимение, съюз, предлог, наречие, частица (с изключение на междуметието, но пък се смята, че не може да изразява функция в изречението) или част на изречението (подлог, сказуемо, допълнение, определение, сказуемно определение, обстоятелствено пояснение, приложение), пред или след която винаги да се поставя запетая или да се огражда със запетая, частите на речта и на изречението са равни помежду си и при единична употреба на същите в простото изречение е абсурдно да поставяме запетая в простото изречение (Официално се приема, че просто изречение е, в което има само едно сказуемо). Изобщо не си измисляме правила от рода на „Запетая се слага винаги пред…“.

2.3. След написване:
Проверяваме дали написаното е логически издържано, проверяваме за грешки, които могат да объркат четящия или да го накарат да ни мисли за идиоти, което не желаем.
Поглеждаме дали заглавието съответства на съдържанието и дали човек би разбрал за какъв проблем ще стане дума, като го отвори.

3. Общи наставления:
Стараем се другите да разберат толкова ясно нашия пост, колкото искаме да разберем от техния.
Стараем се, ако не друго, то поне да имат точка изреченията.
Стараем се поне заглавието, което сме поставили, да бъде коректно и да няма дразнещи грешки.
Не наблъскваме емотикони! Излишните не правят текста по-разбираем, а само дразнят.
Запомняме, че написаното с нестандартен стил на текста най-често отблъсква.
Не употребяваме думи, чието значение не разбираме или се съмняваме в правописа им. Ако искаме да употребим думата, да го направим като хората, като проверим как се пише. И занапред ще я знаем, а не като си замазваме очите, за да бъде самочувствието ни по-пълно.
Когато искаме да наблегнем на нещо, да не го повтаряме по 5 пъти — така само объркваме които четат!
Когато искаме помощ, да даваме изчерпателна информация за проблема: това включва обстоятелствата, преди да е възникнал, нашето действие и резултата след нашето действие.
Да отбягваме изкилиферчени, разджунджурийчени, побръмбъзлъкирани думи и начини за изразяване, които няма да повишат общата култура на четящия ги.
Да не се чете с досада!
Да не си оставяме ръцете по написаното!
Да пишем с ръцете си!
Locked

Return to “Правила”