Интерпретативни съчинения за 9 клас.

Тук ще си помагаме за всичко, свързано с училището - есета по определени теми и др.
Post Reply
User avatar
Fitzy
Потребител
Потребител
Posts: 3
Joined: 01 Dec 2013, 19:46
Skype: fitzy_cs
CS Nick: noonecanstopfitzy
Favorite version: CS: Global Offensive
Contact:

Интерпретативни съчинения за 9 клас.

Post by Fitzy »

Илиада.

Войната и помирението в “Илиада”
Поемата „Илиада” на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. В нея художествено е отразен животът на древните гърци.Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за войната и помирението е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. Войната и мирът са най-същностните събития в живота на древните елини. Те са неотделима част от живота на хората в древността. Ако в мирно време с труд се добиват материалните блага, то в годините на война победителите се сдобиват с богата плячка. Следователно войната е естествено продължение на мира, нормален начин за изхранване на колектива, необходимо средство за защита на общността от врагове и за извоюване на нови територии. Но епическият поет смята, че от друга страна войната е антихуманно нечовешко явление, затова на хората е нужен мир, нужно е помирение. Древните гърци хармонизират своя свят, в който войната и мирът съществуват едновременно. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на война и мир, на хармония и дисхармония. За Омир те са тясно свързани. Творбата започва с война и свършва с помирение. В Омировата „Илиада” се преплитат представите за войната и мира. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Война, специално в „Илиада”, е и гневът. Но както след всяко зло идва добро, и след всеки проливен дъжд на небето изгрява слънце, така и след всяка война неминуемо идва мир. И ако войната е гневът, то мирът следва да бъде примирението с него.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия воин Ахил. Връзката между Агамемнон и ахейския предводител е гордостта. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд и несправедлив Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон.Накърненото му достойнство и войнска чест са потъпкани и „Ахил богоравен” не може да се примири с това. Гневът на ахейския воин е породен главно от високомерието, алчността и страхливостта на цар Агамемнон. Причината да даде воля на своя гняв – Агамемнон несправедливо иска да отнеме на Ахил пленницата Бризеида – е само повод да даде израз на чувствата си, потискани дълго време. Този път обаче е засегнато воинското му достойнство. Свадата между Ахил и Агамемнон е своеобразна форма на воюване. Големият им конфликт е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Те са неукротими в гнева си и сякаш у тях е отразена огнената стихия на обидата и отмъщението, което изпитват боговете. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир. Преди да започне войната Ахил има избор – да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Ахил избира пътя на славата. В сърцето му обаче няма омраза към троянците, а уважение към достоен враг. Троянците стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл. Точно смъртта на най-добрия приятел на Ахил е причина ахейския пълководец да се помири с цар Агамемнон. Тук се показва друго качество на сина на Пелей - вярност към приятелството. Той пристъпва думата си, за да защити честта на Патрокъл.Но след помирението с Агамемнон, за съжаление, започва още една война, която е много по-страшна от предишната.
Тази толкова страшна война, която започва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамемнон той е само засегнат, засегнато е и неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отново е засегнат, този път от Хектор. Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато „във войната” с Агамемнон мирът е единствено благороден, в този случай той не е. По-скоро мирът е трагичен. Ахил се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Троянският принц не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил. Във войната всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това няма да върне приятеля му.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Поетът запознава читателите с Хектор при една красива и наситена с емоции раздяла. Преди троянският принц е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сърцето му е нямало милост, а само гняв и омраза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а само за обич и привързаност към семейството му. Срещата със семейството се отличава с топлина и сърдечност. Хектор се превръща от храбър боец в любящ съпруг и баща. Ярко доказателство за неговата обич е обръщението към Андромаха „мила съпруго”. Любовта към семейството е голяма, но патриотизмът му не позволява да остане при своите. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този момент душата му е в мир. Над личното, над съдбата на семейството, войнът твърдо поставя един висш дълг – към родината. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки герой от класическия героичен епос, колективните интереси стоят над личните. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Та нали, ако той – най-храбрият сред троянците, не защити родината, няма да се увенчае със слава, няма да послужи за пример. Хектор страда за съдбата на Андромаха и сина си Астианакс, но въпреки това избира да влезе в боя. Героят е поставен пред съдбовен избор, което прави образа му драматичен.XV!!! песен „Прощаването на Хектор с Андромаха” представя контрастна сцена на военния свят. Посланието на Омир е, че войната лишава човека от възможността да обича и разрушава интимния му свят.
В „Илиада” непрекъснато са съпоставяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с разрушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Тук отново е даден пример за противопоставянето на войната и мира.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени като едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги нямаше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и помирение, мир, и война, защото всеки човек има и добра и лоша страна – той носи в себе си по малко от двете, но едното е по силно изразено от другото.
Всъщност „Илиада” е поема не само за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с неговото надмогване завършва.
Войната и помирението са разкрити и при изковаването на щита на сина на Тетида. Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни от Хефест върху щита на Ахил. В изключително подробната пластична картина на света мирните сюжети – оран, скотовъдство и лозарство, съжителстват с военните сблъсъци, с окървавените и обезобразени тела. Картината на войната е отблъскваща:
Смут и раздор се намесват, а
също и Смърт безпощадна
сграбчила воин ранен, още жив,
а и други без рани,
трети пък, вече убит, за крака го
повлича сред боя
с метната дреха през рамо, обагрена
с кърви юнашки.
Съзнателно натрупани подробности, свързани със смъртта и раните, показват истинското лице на войната. Тя унижава хората. На рисунката върху щита на Ахил сякаш историята за Троя се повтаря. Обсаденият град върху щита се отбранява, дори съпругите на воините, също като Андромаха, са горе на стените с „малките рожби”. В боя отново участват и боговете Атина и Арес. Смъртта властва и в действителния живот, и в изкования от Хефест щит..
Омир редува разнообразни картини на съзидателната дейност на човека. Той подбира сцени от града и селото, от нивите, от лов, от скотовъдство и земеделие. Тези описания будят не страх и отвращение, а възторг и умиление. Без съмнение авторът идеализира мирния труд, окачествява го като желан, приятен, дори господарят „с радост в сърцето” участва в него. Именно Авторовото послание за мир можем да разкодираме в начина на изобразяване на участниците и на чувствата им на радост и удовлетворение. Въпреки че и в мирния свят има конфликти, които се решават в съда, до кръвопролития не се стига.
Чрез контраста между двата града, изобразени върху щита на Ахил, Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратното. Това мнение е било споделяно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е била като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил е изобразена сцена, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на хармония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Единственият момент, когато гняв - помирение, добро - зло, се обединяват в едно, е изковаването на щита на Ахил. Там Омир съпоставя двете страни на човешката дейност - войната и мира. Божественият създател на щита създава творение, което има магическа сила. Той е съвършен. Върху него Хефест е изобразил целия свят. Сцените са разположени контрастно. Изобразена е дори и самата Троянска война. И накрая идва щастливият финал - празникът. Животът, според щита, е процес на раждане и смърт, в който непрекъснато се преливат радост и болка. Щитът е вид тълкуване на Омировата поезия от самия него.
Голяма роля в „Илиада” имат боговете, които много често се намесват в човешките дела. Единственото, по което се отличават от хората, е необикновената им сила и безсмъртие. Понякога те стоят по-ниско и от хората: разделят се на враждуващи лагери, интригантстват по-между си, завиждат, променят хода на битките.
Войната и мирът, както и гневът и помирението, са основни събития, около които се организира съдържанието на поемата „Илиада”. Творбата отразява живота на древните гърци в цялостното му многообразие. Древният свят почита, дори издига в култ смелите, жертвоготовни мъже и воини. Елините приемат войната и като необходимост, и като възможност за изява на воля, сила и мъжество. Заедно с това обаче тя често става извор на мъки и страдания, защото носи заплаха за робска участ на победените. Омир внушава, че Омир отделя всяко едно от събитията и го описва обстойно, за да ни потопи в магията на древна Елада, а с това поемата става още по-вълнуваща и въздействаща.
Гневът и помирението в "Илиада"
Макар и създадена в началото на литературното творчество, поемата „Илиада” е съвършеното произведение, което векове наред поражда възхищение в читателите. Омировата поема се характеризира със симетричност, кръговост и двупластовост. Важно място в поемата заема първа песен. Тя не е само завръзка на сюжета и запознаване с героите, а и основа за изграждане на едно съвършено литературно произведение.
Гневът на Ахил е основна движеща сила в поемата. Още в началото е застъпена за гнева на Ахил. Първа песен е експозицията на цялата творба. В нея се съдържа завръзката на сюжета. Всичко се завърта около свадата между Ахил и Агамемнон. Микенският цяр е властен и чрез тази си власт се опитва да запази своето достойнство, като потъпква това на Ахил. Агамамнон отнема пленницата на Пелеевия син и по този начин накърнява честта му. Ето от това незачитане на човешките права на Ахил разпалват гнева му.
Всъщност Ахил не е само централен герой на поемата. В неговия образ са вплетени няколко представи за човека. Най-ранна е митологичната. Фактът, че е син на морската богиня Тетида и цар Пелей го прави различен от другите. Огнени белези има в цялото изображение на Ахил. Синът на Тетида притежава свръхчовешка енергия, която прераства в разрушителна стихия. Ахил се противопоставя на принципа плячката от завладените градове да се разделя според ранга на участниците в битките и защитава идеята плячката да се раздела според заслугите на войните. Освен тези черти се разглеждат и други. Въпреки силната и мъжествена външност Ахил е все още сълзливо дете, което тича при майка си за помощ.

В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
Сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…


Дружбата на Ахил и Патрокъл е символ на привързаност и обич. Наблюдават се черти на зрялост. Той е загрижен за бойните си другари и затова праща Патрокъл при ранените.
Агамемнон е богоопределеният и избран водач на ахейците. За да предпази войните си той е готов да върне наградата си, да смили гнева си и да не упорства. Той поставя колектива и колективното благо пред разправията с Ахил. В неговия характер също се наблюдава първична стихийност. Той е алчен и жесток. За да запази егото си непотъпкано, накърнява това на Ахил. Царят на Микена е физически силен и красив, но в същото време е и коварен и користен. След битки той взима най-голямата плячка, дори това да означава да остави някой смел войн без награда. Откъдето и да се погледне владетелят на ахейците е надменен и отмъстителен.
Свадата между Ахил и Агамемнон се развива в първа песен от „Илиада”. Агамемнон докарва на ахейските войски големи неприятности със своята гордост. Той не желае да върне Хризейда и бог Аполон наказва лагера му със своите „смъртоносни стрели”. Когато Ахил разбира, Агамемнон е принуден да върне наградата си. Микенският цар потъпква честта на Ахил като отнема неговата награда. Свадата между двамата е нагледен пример за властта на Агамемнон. Тази власт става още по-внушителна, когато е упражнена публично. Ако Ахил преклони глава, Агамемнон ще бъде съумял да укроти най-смелия между ахейците. За напред никой не би дръзнал да се противопостави на царя.
Ахил е наранен и неговата реакция е напълно естествена. Той е готов да нападне ахейския владетел, но богинята Атина Палада успява да го убеди, че с оръжие няма да постигне много. Ахил вместо със сила започва да напада Агамемнон с обидни думи. Само найІсмелият сред ахейците казва това, което мнозина си мислят, но не могат да изрекат. Той казва на царя, че е алчен, че взима най-голямата плячка, без дори да е бие, че само раздава заповеди в лагера.
Ако обобщим наблюденията за Ахил ще разберем, че пред нас се изправя една многообразна личност. В неговия образ се вплитат смелост и увлечение от битката, уважение на бащата и отечеството. В Омировия епос Ахил е идеалния образ на герой.
В поемата „Илиада” се изтъква темата за гнева. Гневът на ахейските войни ги кара да влизат в битката. Гневът е движещата сила на цялата торба.
Щитът на Ахил в "Илиада" ( не е точно съчинение, по-скоро голяма информация, която трябва да разделите и подредите в съчинението си )
Несравнимият щит на Ахил е художествена картина на живота в древна Ела¬да. Омир отрежда на неговото описание значително място в поемата „Илиада”, за да може чрез оригинален т6орчески при¬йом да изобрази бита и душевността на древните елини. Чрез бляскавия щит на Ахил блестят лъчите на авторовата лю¬бов към родната Елада, така красива, та¬ка вълнуваща и неповторима… По поръка на богиня Тетида, майката на Ахил, куцият бог, ковачът Хефест, изковава най-красивия и внушителен щит, виждан някога на земята и на Олимп. Божественият талант на Хефест, неговата изкусна дарба и вълшебни ръце Омир възпява ненатрапливо, като оставя са¬мия щит „ДА говори” за своя създател. Поетът се прекланя пред твореца, у ко¬гото винаги гори божествен огън. Щитът на Ахил е металното пано, вър¬ху което Омир вае живия живот в древна Елада, а може би и живота въобще. Животът от всяка епоха е значим и неповторим, той трябва да бъде увековечен, трябва да бъде заснет в сво¬ята разноликост и пъстрота. Ето защо щитът, събрал красивото разнообразие на живота, е обкован със светло кръжило, той е свят, защото чрез него трябва да се пази земното щастие, да се брани и за¬щитава мира и свободата. Статичните картини, изобразени върху щита, сякаш оживяват и читателят чувства динамиката, ритъма на живота в тях. В центъра на авторовото внимание е планетарното изображение, в което се вмества по-нататък и конкретното… Изобрази във средата земята, небето, морето, неуморимото слънце наред с пълноликия месец, всички съзвездия, дето обкичват небето високо. Космическата цялост на изобразеното е многоизмерна, поетът не пропуска ни¬що значимо, което участва в кръговра¬та на живота. Едва след мащабното изображение на земята, морето, небето Омир спира погледа си върху ведрата и празнична картина в града, където „Сватби се вдигат… Пряко града се извеждат-невести от брачни чертози с ярко запалени факли и сватбена песен отеква в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи, флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.” Поетът започва изображението на земния живот със сватбата, символ на щастливата младост, символ на бъде¬щия нов живот. В младостта е силата и надеждата, внушава поетът и с възхи¬щение описва сватбения ритуал. В хода на описанието по-нататък Ом¬ир се спира на различни епизоди от народ¬ния живот, за да покаже неговата неиз¬черпаема пъстрота и неповторимост. За съжаление, внушава Омир, не всичко в живота на хората е празнично и красиво. Творецът не вижда единствено идилията, той вижда и отразява споровете, подлос-тите, които съпътстват народния бит, но те не оставят трайна, значима следа. Най-ужасяващото, най-трагичното в живота на хората са войните, ни казва между редовете на своята поема за войната Омир. Войните носят мор и страдания, разделят близки, причиня¬ват всякакви нещастия. Ала и в периоди¬те на жестоки изпитания, каквито са войните, Омир търси и открива красо¬тата на достойния човек. Именно в трудни моменти проличава доблестта на героите, тяхната духовна и физическа сила, тяхната чест и достолепие. След напрегнатата и драматична воен¬на картина, в която: Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци, мъчат се все да измъкват от огъня свойти избити… Омир рисува отново мирния живот на елина-труженик. Това е особено показателно за хуманизма на поета, за изказ на копнежа му по мирен и щастлив жи¬вот на земята. След бойното поле Омир ни представя мирното поле. След огъня на разрухата поетът утвърждава огъ¬ня на съзиданието, който за него е вечен и неунищожим. Войните са мрачни, зловещи епизоди в живота на хората, ми-рът е трайното добро, което искат да си извоюват древните гърци, за да произвеждат блага и да се радват на плодо¬вете на своя труд:Измайстори после нива просторна с висока пшеница. Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете, а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици. А пък децата събират във своите прегръдки ръкойки,трупат ги пъргаво…” Не по-малко колоритно и пластично по-нататък Омир рисува хубаво лозе, издялано от злато. Много светлина струи от тази песен, много блясък има в нея. Поетът внушава идеята, че магията на то¬ва бляскаво съвършенство е в труда. В труда според Омир е човешкото величие, той прави човека творец и победител в живота, той изпълва сърцето му с радост и гордост. От труда се раждат плодове¬те на духа и на ръцете и карат човека да пее, да тържествува и да ликува. Ето го щастието на земята, сякаш възкликва Омир, обръщайки се не само към своите сънародници и съвременници, а и към хо¬рата от всички времена и от всички кра¬ища на света:„Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък, кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки. С тънки була са момите, момците пък носят оситони, дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.” Завидно е художественото майстор¬ство, с което Омир вае картините на жи¬вота в осемнадесета песен. Поетът не пести любимите си сложни епитети, щед¬ро пилее обикнатите разгърнати сравне¬ния и същевременно насища богато езиковата тъкан с ярка глаголност. Езикът и стилът на Омир са пищни и разточител¬ни, така както са пищни и разнообразни картините от живия живот. Именно блясъка на живота претворява и утвърждава Омир в тази песен от „Илиада”. Всеки стих в нея е искрящ, лъчист, прекрасен, защото утвърждава доброто, красивото и благородното, необходими на хората докато свят светува. И ако „Илиада” е наре¬чена енциклопедия на древния живот, това до голяма степен се дължи на песента „Изковаване щита на Ахил”. Щитът, изкован за бойна схватка, се превръща в сим¬вол на мира по света. Нашият поет с европейска образова¬ност и култура Пенчо Славейков в своята поема „Кървава песен” изобразява тава¬на в дома на своя герой Дойчин по подобие на сътвореното от Омир в песента за щита на Ахил. Дърворезбата върху тава¬на в дома на родолюбивия българин пред¬ставя четирите годишни сезона и мир¬ния труд на хората през всеки един от тях. Българският поет оригинално и творчески утвърждава трайното и зна¬чимото не само в живота на нашия народ, а и в живота на хората от всички време¬на и всички краища на света. Това е най-доброто доказателство колко значима и съществена е идеята на Омир, претворена блестящо и в нашата литература.
Допълнителна информация за гнева:
Макар и създадена в началото на литературното творчество, поемата „Илиада” е съвършеното произведение, което векове наред поражда възхищение в читателите. Омировата поема се характеризира със симетричност, кръговост и двупластовост. Важно място в поемата заема първа песен. Тя не е само завръзка на сюжета и запознаване с героите, а и основа за изграждане на едно съвършено литературно произведение. Гневът на Ахил е основна движеща сила в поемата. Още в началото е застъпена за гнева на Ахил. Първа песен е експозицията на цялата творба. В нея се съдържа завръзката на сюжета. Всичко се завърта около свадата между Ахил и Агамемнон. Микенският цяр е властен и чрез тази си власт се опитва да запази своето достойнство, като потъпква това на Ахил. Агамамнон отнема пленницата на Пелеевия син и по този начин накърнява честта му. Ето от това незачитане на човешките права на Ахил разпалват гнева му. Всъщност Ахил не е само централен герой на поемата. В неговия образ са вплетени няколко представи за човека. Най-ранна е митологичната. Фактът, че е син на морската богиня Тетида и цар Пелей го прави различен от другите. Огнени белези има в цялото изображение на Ахил. Синът на Тетида притежава свръхчовешка енергия, която прераства в разрушителна стихия. Ахил се противопоставя на принципа плячката от завладените градове да се разделя според ранга на участниците в битките и защитава идеята плячката да се раздела според заслугите на войните. Освен тези черти се разглеждат и други. Въпреки силната и мъжествена външност Ахил е все още сълзливо дете, което тича при майка си за помощ. В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна Сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно, две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо… Дружбата на Ахил и Патрокъл е символ на привързаност и обич. Наблюдават се черти на зрялост. Той е загрижен за бойните си другари и затова праща Патрокъл при ранените. Агамемнон е богоопределеният и избран водач на ахейците. За да предпази войните си той е готов да върне наградата си, да смили гнева си и да не упорства. Той поставя колектива и колективното благо пред разправията с Ахил. В неговия характер също се наблюдава първична стихийност. Той е алчен и жесток. За да запази егото си непотъпкано, накърнява това на Ахил. Царят на Микена е физически силен и красив, но в същото време е и коварен и користен. След битки той взима най-голямата плячка, дори това да означава да остави някой смел войн без награда. Откъдето и да се погледне владетелят на ахейците е надменен и отмъстителен. Свадата между Ахил и Агамемнон се развива в първа песен от „Илиада”. Агамемнон докарва на ахейските войски големи неприятности със своята гордост. Той не желае да върне Хризейда и бог Аполон наказва лагера му със своите „смъртоносни стрели”. Когато Ахил разбира, Агамемнон е принуден да върне наградата си. Микенският цар потъпква честта на Ахил като отнема неговата награда. Свадата между двамата е нагледен пример за властта на Агамемнон. Тази власт става още по-внушителна, когато е упражнена публично. Ако Ахил преклони глава, Агамемнон ще бъде съумял да укроти най-смелия между ахейците. За напред никой не би дръзнал да се противопостави на царя. Ахил е наранен и неговата реакция е напълно естествена. Той е готов да нападне ахейския владетел, но богинята Атина Палада успява да го убеди, че с оръжие няма да постигне много. Ахил вместо със сила започва да напада Агамемнон с обидни думи. Само найІсмелият сред ахейците казва това, което мнозина си мислят, но не могат да изрекат. Той казва на царя, че е алчен, че взима най-голямата плячка, без дори да е бие, че само раздава заповеди в лагера. Ако обобщим наблюденията за Ахил ще разберем, че пред нас се изправя една многообразна личност. В неговия образ се вплитат смелост и увлечение от битката, уважение на бащата и отечеството. В Омировия епос Ахил е идеалния образ на герой. В поемата „Илиада” се изтъква темата за гнева. Гневът на ахейските войни ги кара да влизат в битката. Гневът е движещата сила на цялата торба.
План №1:
І.Увод- Омировата “Илиада” изобразява най-важните , преходните моменти в съдбата на човешкия колектив.Тя представя не толкова Троянската война като такава , колкото набляга върху вътрешния свят на хората – отношенията “герои- богове” , разкрива двете лица на елинското бъдеще , като противопоставя великите герои Ахил и Хектор.

ІІ.Теза-

Микротеза 1 – Гневът на Ахил , предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон , дава начален тласък на епическото действие в поемата.

Микротеза 2 – Той поражда две действия с важни последици за развоя на събитията.

Микротеза 3 – Като класически герой , Ахил проявява гордост и високомерие , които довеждат до крайни и нечовешки дела , заслужаващи презрение.

ІІІ.Доказателствена част

Микротеза 1 – Гневът на Ахил , предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон , дава начален тласък на епическото действие в поемата.

Разсъждения

Доказателства

1.Спорът между Агамемнон и Ахил- предизвиква гнева на ахейския герой.

1. “Сине Атреев преславен ,от всички си най-ненаситен! ” ; “…аз сам ще отида твойта да взема” ; “Користолюбецо алчен , облечен в безсрамие нагло!” ; “Ах ти , пияницо , с кучи очи и сърце на кошута! ” ; “Цар тунеядец , страхливец!”

2.Накърняване достойнството на Ахил , като му се отнема спечелената награда.

2. “а Бризеида прекрасна , наградата твоя , ще взема” ; “…а мъка обхвана Ахила”; “победа най-славна печелят моите силни ръце … а винаги с малък , но свиден дар си завръщам от боя”

Извод 1 – Гневът на Ахил става водещ в развитието на действията и именно той е причината да се случат нещастия след нещастия.

Преход 1 – Обидите и делата на Агамемнон предизвикват Ахил , който се обръща против него.

Микротеза 2 – Гневът на Ахил поражда две действия с важни последици за развоя на събитията.

Разсъждения

Доказателства

1. Разговорът между Ахил и Тетида – трогателна сцена с решаващ завършек

1. “В сълзи отиде Ахил … и майка си почна горещо да моли” ; “Чедо , защо ли ми плачеш? Каква ли те мъка терзае?” ; “иди на Олимп , помоли се на Зевс” ; “помощник добър на троянци и да притисне ахейци…който жестоко обиди най. Храбрия между ахейци”

2. Последиците от разговора – боговете стават непреки участници във войната

2. “Грижа ще имам за всичко и твойта молба ще изпълня” ; “Дай на троянци кратка победа , догдето ахейци моя син пак почетат” ; “Аполон участва на страната на троянците , а Хера и Атина на ахейците ”

3. Решението на Ахил да се оттегли временно и да накара Агамемнон да осъзнае грешката си

3. “Всички ахейци ще жалят безкрай за Ахила…Горко ще страдаш тогава …че разярен не зачете най-храбрия между ахейци” ; “Гинейки , нека те всички узнаят какъв им е царят , своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен, който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.”

Извод 2 – Молбата на Ахил е удовлетворена и заради неговата гордост и честолюбие биват погубени много велики воини , убити от троянския герой Хектор.

Преход 2 – Ахил е готов с лека ръка да погуби много животи стига само да получи признание и да бъде доволен.

Микротеза 3 – Като класически герой , той проявява гордост и високомерие , които довеждат до крайни и нечовешки дела , заслужаващи презрение.

Разсъждения

Доказателства

1. Смъртта на Патрокъл- предизвиква Ахил срещу Хектор

1. “Ахил позволява на Патрокъл да вземе доспехите и оръжието му” ; “Патрокъл е сразен от Хектор” ; “Ахил е обгърнат от черен облак на мъка” ; “решава да убие Хектор”

2. Двубоят между двамата герои – кървава драма в името на честта

2. “а към него Ахил се отправи…Хектор изтръпна , когато го зърна “ ; “Храбър мъж бягаше с устрем , преследван от още по-храбър” ; “дългосенно копие метна”

3. Отношенията между ахееца и троянеца

3. “Само ще смъкна Ахиле …а пък трупа ти ще дам на ахейци : и ти тъй да сториш!” ; “Както човеци със лъвове клетви за вярност не сключват…тъй между мене и тебе не може обич да има”; “Куче!Недей ме заклева…” ; “В гърдите си имаш сърце от желязо!”

4. Долната гавра на Ахил с мъртвото тяло на Хектор

4. “Аз ти отнемам живота и псета и птици грабливи тебе ще влачат ;” ; “…трупа те сега ще разкъсват “ ; “дело позорно замисли за мъртвия Хектор…Върза го за колесницата , за да се тътри главата”

Извод 3 – И въпреки всичко , с цената на много болка и смърт , Ахил защитава гордостта си , а не осъзнава как се превръща в омразен образ , поради високомерието и гнева си- велик, но жесток и коравосърдечен.

ІV.Заключение Гневът на Ахил става водещ в развитието на действията и именно той е причината да се случат нещастия след нещастия. Молбата на Ахил е удовлетворена и заради неговата гордост и честолюбие биват погубени много велики воини , убити от троянския герой Хектор. И въпреки всичко , с цената на много болка и смърт , Ахил защитава гордостта си , а не осъзнава как се превръща в омразен образ , поради високомерието и гнева си- велик, но жесток и коравосърдечен.
Мой съвет: Използвайте предоставените от мен теми по-горе като помощни средства. Също така строго препоръчвам да си направите увода и заключението по плановете, които сте писали в тетрадката. Използвайте ги и в тезата и доказателствата също. Колкото повече творческа и художествена мисъл, толкова по-висока оценка.
Скоро ще кача и съчинения, и планове за Едип цар.
Още едно много важно нещо: направете собствено съчинение чрез плановете в тетрадката и по-горе дадените теми вечерта, преди контролната работа! От личен опит знам, за сега съм го правил около 3 пъти, че това наистина действа. На следващия ден е достатъчно да го прочетете няколко пъти преди контролната работа.
Надявам се съм помогнал. Поздрави :P

Източници:
neznam.bg; pomagalo.com; kaminata.net
Post Reply

Return to “Училище”