.Затова ето ви точно правилото - да се знае и да се чете от всеки, моля ви се, направете темата важна, че....Правила за запетая
I Ограждаща запетая – отделя синтактични единици със свое логическо или фазово ударение: обръщения, вметнати думи и изрази, обособени части, подчинени определителни изречения.
1. Обръщението, ако е в средата на изречението, винаги се загражда от двете страни със запетая (Не е хубаво, синко, да забравяш важни неща); ако е в началото, запетаята е след него (О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш), а ако е в края пред него (Моя ли е грешката, звезди?)
2. Вметнати думи и изрази се отделят със запетая. Винаги вметнати и затова отделени със запетая са глаголи и някои противопоставителни или служещи за подреждане изрази: разбира се, изглежда, тъй да се каже, мисля, да кажем, напротив, обратно, от една страна, от друга страна, първо, второ, с една дума:
Според Хаджийски апостолите са си поставили две главни цели: първо, да накарат хората да забравят; второ, да се създаде безусловна вяра в успеха. От една страна, той има право, но от друга страна, дали всичко е така, както казва? Убеден е, че тя, неговата стопанка, нищо не е скрила. С една дума, той живееше безгрижно като птица.
Неговият стил е, така да се каже, народноразказвателен. Ако бащата, бог да го прости, не му е оставил нищо, ти ще оставиш. Ти, разбира се, ще дойдеш. Ти, напротив, няма да дойдеш.
Не се отделят със запетаи въвеждащите изрази и думи: според мен, за жалост, очевидно, по мое мнение, обаче, например, може би, наистина, вероятно, очевидно, сякаш, като че ли, всъщност, по такъв начин, по всяка вероятност, следователно, значи.
Това разумно предложение обаче предизвиква възражения. Този факт например доказва, че нещо в организацията не е в ред. Интересно наистина защо не се съгласиха. Това всъщност е най-доброто решение. Тя като че ли не е съгласна.
Ако просто изречение вътре в рамките на сложното започва с обаче, следователно, сякаш, значи и др., пред тези думи се пише запетая: Това обстоятелство дава известни надежди, обаче не бива да се разчита напълно. Разделиха се с прегръдки и целувки, сякаш нямаше да се видят утре.
3. Вметнати части и междуметия се отделят със запетая: Дa, и него поканих. О, колко има да чакаш! Хайде, какво чакаш!
4. Обособените части винаги се отделят със запетаи. Правилото е без изключения и се отнася дори за случаите, когато след обособената част има съюз или съюзна дума, пред които е известно, че не се пише запетая (и, да, къде, как, защо). Обособените части интонационно се отделят с пауза, която графично се представя със запетая. Обособяването се налага с цел подчертаване на логическия акцент или по стилистични причини. Обособените части могат да се трансформират в подчинени изречения – определителни или обстоятелствени, които също се отделят със запетая.
Археологията е сравнително млада наука, възникнала в края на XVIII и началото на XIXвек. Археологията е сравнително млада наука, която е възникнала в края на XVIII и началото на XIX век.
Изпод черното покривало, скриващо лицето на жената, святкаха млади очи. Изпод черното покривало, което скриваше лицето на жената, святкаха млади очи.
Търсейки истината, той всъщност откриваше безбройните проявления на лъжата. Докато търсеше истината, той всъщност откриваше безбройните проявления на лъжата.
Когато пред обособената част, започваща с причастие или деепричастие, има едносричен неударен съюз, се допуска да не се пише запетая между съюза и обособената част: Но изградил си веднъж авторитет, човек не бива да разчита само на него. Седеше спокойно на масата и усмихвайки се, раздаваше съвети.
5. Подчинени определителни изречения винаги се ограждат със запетая.
Лъжецът, който разказваше, се сгуши в подплатения с кожа елек и замлъкна. Много хора работят това, което не им е по сърце, и страдат. Слушах музиката, която гърмеше, не защото ми харесваше, а защото нямах друг избор. Срещнах учителката, под влияние на която се записах да следвам химия.
Разделяща запетая
1. Повторените части се отделят със запетая: Тежко, тежко, вино дайте! Покой, покой ми трябва поне за минута.
2. Еднородни части (определения, подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения) в рамките на простото изречение се отделят със запетая: Говореха за фронта, за ранените и убитите, за глада, за пленниците. Между многото му слабости ловът беше най-любимата, най-властната. С годините това място ми се струва по-високо, по-стръмно, по-труднодостъпно.
3. Пред съюзите а, но, че, макар че, въпреки че, само че, защото, щом, преди да, след като, за да, обаче, когато с тях се въвежда изречение, се пише запетая. При сложни съюзи като въпреки че, макар че, само че запетая се пише пред целия съюз, а не пред втората му съставна част. Пред съчетанията при условие че, при положение че, когато са употребявани като съюзи, запетая се пише пред цялото словосъчетание: Експериментът протича нормално, при условие че всички елементи са едновременно налице. Слушаха го, макар че не го обичаха. Не разбираше, въпреки че най-добросъвестно се стараеше.
4. При повторени съюзи запетая се пише пред втория. Нито се обърна, нито каза нещо. Дойдоха и майка му, и баща му. Не поглеждаше ни наляво, ни надясно.
5. При съотносителни съюзи запетая се пише пред втория. Взеха както летни, така и зимни дрехи. Чухме колкото глупости, толкова и умни неща. Глупост ли е туй, или раболепие? С мен ли ще говориш или с майка ми? Провериха не само гардероба, но и всички шкафове в къщата. Не разбраха дали да чаката, или да тръгват.
6. Пред съюзите и и или запетая не се пише, ако са единично употребени. Ако са повторени, пред втория съюз се пише запетая. Има случаи, когато е необходимо вглеждане в структурата на изречението, защото зад привидни еднаквости се крият различни смислово-синтактични отношения. Дойдоха и майка й, и баща й и я отведоха. Пред втория съюз и се пише запетая, защото свърза еднородни подлози. Пред третия съюз и запетая не се пише, защото с него еднократно се въвежда второ главно изречение.
Когато съюзът и е в съчетание с то или с да – и то, и да, пред тези съюзи запетая винаги се пише: Жена, и то хубава жена се беше изправила на пътя ми. Хора, и то много хора бяха дошли. Няма да дойдат, и да ги каниш. Не му се сърдеха, и да викаше, и да се караше.
7. Пред съюз да запетая не се пише, когато въведеното с него изречение е главното: Кажи ми да дойда. Ела да те видя. Ако подчиненото изречение, което започва със съюз да, е в началото, след него се пише запетая: Да дойдат, им кажи. Да се върнат, не помислиха.
Когато да е част от сложен съюз, запетая се пише пред целия съюз – за да, преди да, без да: Сбогуваха се, преди да се качат във влака. Бързаха за да стигнат навреме. Отговориха, без да помислят.
Пред да се пише запетая, когато е повторен или употребен вместо ако или за да: Обичаше да чете, да слиша музика, да рисува. Щеше да можеш, да (=ако) беше се упражнявал. Изведоха невестата, да (=за да) я видят сватбарите.
Ако подчиненото изречение, започващо със съюз да, пояснява показателното местоимение това, пред да се пише запетая: Няма нищо по-хубаво от това, да търсиш зелената трева на пустината.
Когато подчиненото изречение, започващо със съюз да, стои след съществително, придружено от показателно местоимение, пред съюза да се пише запетая: Тази идея, да съберем всички пари на едно място, не ми харесва. Този нейн каприз, да си облече най-хубавата рокля, й струва скъпо.
8. Пред въпросителна дума (къде, как, кой, кога, защо) запетая не се пише. Попитах го къде отива. Интересувам се кой ще дойде. Не знам защо ще идва.
Ако подчиненото изречение, което започва с въпросителна дума, пояснява показателното местоимение това, пред въпросителната дума се пише запетая: Не ме интересувашe, това къде отиваш. Това, дали ще ми кажеш, не е важно в момента. Престанах да мисля за това, защо постъпва така с мен.
9. Пред относителните местоимения (който, където, когато, чиито, както и пр.), с които се въвежда подчинено определително изречение, се пише запетая. Ако пред местоимението има подлог, запетаята се пише пред подлога: Котаракът бил единственото същество, което го чакало вкъщи. Усмихваше се като човек, на когото му е все едно дали ще го приемат. Дълго се взирах в селото, над което се виеше черен облак дим.
Пред относително местоимение запетая не се пише в следните случаи:
А) Когато местоимението е в състава на устойчиво словосъчетание, което може да се заместо с една дума: Ще има колкото трябва = достатъчно. Ям каквото ми падне = всичко. Отивам където ми видят очите = някъде.
Б) Когато с относително местоимение се въвежда подчинено допълнително изречение. В простото изречение Ще попитам някого позицията на допълнението е заета от някого. Ако тази позиция се заеме от подчинено изречение, то е подчинено допълнително: Ще попитам когото срещна. В простото изречение Ходих при него допълнението е при него. Ако се заместо с подчинено изречение, то е подчинено допълнително: Ходих при когото ми каза. Аналогични са трансформациите Излизам с приятен човек = Излизам с когото ми е приятно.
В) Когато подчиненото подложно изречение, започващо с относително местоимение, е след главното, пред подчиненото изречение запетая не се пише; ако е пред главното – след него се пише запетая. В простото изречение Не трябва да не идват болните подлогът е болните. Позицията на подлога може да се заеме от подчинено подложно изречение: Не трябва да не идват които са болни; но Които са болни, не трябва да идват. В изречението Не трябва да говори незнаещият подлогът е незнаещият. Неговата позиция може да се заеме от подчинено подложно изречение: Не трябва да говори който не знае; но Който не знае, не трябва да говори.
Г) Когато пред относителното местоимение се намират думите само, едва, чак, даже, тъкмо, именно, точно, сигурно, може би запетая не се пише: Ще му проговоря едва (чак, само) когато ми се извини. Върнах се точно (именно)защото те обичам. Ще им дам точно колкото искат.
10.
Пред отрицателната частица не в съчетание с относително местоимение запетая не се пише: Дадох не колкото искаше, а колкото имах. Попитах не защото не знам, а за да го проверя.
Ако пред подчиненото изречение, започващо с не+относително местоимение, свършва обособена част или подчинено определително изречение, запетая се пише: Попитах човека, седнал в ъгъла, не защотото очаквах правилен отговор, а за да привлека вниманието му. Отворих прозореца, който гледаше към улицата, не когато ми каза, а когато реших.
11. При съчетаване на два съюза, пред всеки от които при единичната му употреба се пише запетая, къде и дали ще се пише запетая, зависи от спецификата на първия съюз.
А) Ако първият съюз е едносричен и без собствено ударение, запетая се пише само пред него, т.е. пред втория не се пише: Сигурна бях, че ако кажа, ще ме обвинят. В тези случаи е важно да се определи къде свършва подчиненото изречение, въведено с втория съюз, за да се отдели то със запетая. Цитираното сложно изречение се състои от три изречения: сигурна бях (главно); че ще ме обвинят (подчинено допълнително); ако кажа (подчинено обстоятелствено за условие към подчиненото изречение). При структурирането на сложното изречение подчиненото обстоятелствено изречение за условие ако кажа трябва да се отдели със запетая в края. В изречението Тръгнах, но за да не закъснея, взех такси първото главно изречение е тръгнах, второто главно е но взех такси, а изречението за да не закъснея е подчинено обстоятелствено за цел и след него трябва да се пише запетая.
Б) Ако първият съюз е многосричен и със собствено ударение, запетая се пише и пред двара съюза. Това са хората, които, вместо да се радват, плачат. Селяните се страхуваха, защото, когато заседаваше съдът, винаги се случваха неприятни работи.
12. Когато със съюз като се въвежда подчинено изречение, пред него се пише запетая. Ако със същия съюз се въвежда сравнение, пред него не се пише запетая: Господин управителят, като подписа книжката, отряза голямо парче тиква и му го предложи.
Някои, ако вземат да четат, ще има да зяпат колумбовски...
.
.
