[СР] Добротворчеството – пътят към истинската човечност

Тук можете да обсъждате различни книги, които сте прочели, както и да провеждате всякакви други дискусии, свързани с литературата и литературните произведения.
Post Reply
User avatar
Flickercho
Потребител
Потребител
Posts: 288
Joined: 25 Dec 2013, 18:51
Skype: -none-
CS Nick: zEx |Flick3rR ;]]*
Favorite version: CS: 1.6
Location: Стара Загора, На покрива на 7-ми блок, кв. Железник

[СР] Добротворчеството – пътят към истинската човечност

Post by Flickercho »

Добротворчеството – пътят към истинската човечност!
Съчинение разсъждение върху разказа „Серафим“
Йордан Йовков

Всички произведения на Йордан Йовков са много различни по структура и композиция, но имат една обща основа и замисъл – добротворчеството и съчувствието към чуждата мъка и нещастие.В тях той търси равновесието и хармонията между човека и света. Йовков акцентира най-вече върху моралните и духовни черти на характера на своите герои. Колкото и различни да са Йовковите герои, те винаги са готови за някаква саможертва, в която творецът влага дълбоките си морални послания. За тях помощта към страдащите, чуждата утеха и безкористното благодеяние имат много висока стойност и са превърнати в основен принцип на живот. Йовков твърдо вярва в духовната сила на своите герои, във вроденото им чувство за дълг и хуманизъм, в будната им съвест. Той успява по един силно емоционално-въздействащ начин да убеди читателя, че благодарение на прекрасното и доброто у хората, те ще съумеят да се преборят с мъката и нещастието и ще изживеят пълноценно живота си.
В „Серафим“ писателят успява да проникне в истинската същност на човечността и добрината в човешкия живот. Чрез съпоставянето на две различни гледни точки – на Еньо и на Серафим, той ни въвежда в голямата тема за благородството на човешкото сърце. А именно то е силата, която сближава хората, облекчава болката и мъката, отслабва силата на злото.

Първата гледна точка е на Еньо. Въпреки, че е кръстник на Павлина, той отказва да и помогне. Неговото оправдание е, че няма пари, но чрез детайлите (той е собственик на кафене) ние разбираме, че това не е така. Не става дума за пари, а за егоизъм и свидливост. Сърцето му е стиснато и не проявява и капка милосърдие и състрадателност. Той не е способен да разбере чуждата мъка, погълнат от желанието за лична изгода.

Втората гледна точка е на Серафим. Той е беден, скромен и самотен човек. Но самото му име говори за духовната му чистота. Йовков е избрал името Серафим, защото от библейски то означава шестокрил ангел, което е много близко до Бога и е идеалният носител на Божествената сила и любов. За него няма свои и чужди и той чувства всички хора като едно голямо семейство, което трябва да си помага взаимно. Той загърбва своите нужди и най-безкористно дарява и малкото си припечелени пари на Павлина, която има много по-голяма нужда от тях, без да очаква нещо в замяна. Награда за душата му остава удовлетворението от това, че е направил нещо в живота си, с което е променил нечия съдба към по-добро. С неговата помощ Павлина успява да заведе мъжа си в болница. Вероятно Серафим дори е спасил живота му с безкористната си постъпка. А той ще изкара и тази, поредна зима, със старото си обсипано с кръпки и дупки палто. То е символ на живота на Серафим, изпълнен със страдание и милосърдие.

Този жест извира от дълбините на Серафимовата душа. Чрез него Йовков показва представите си за съвършения човек, който успява да запази силата на духа си, бистрите мисли на ума си и добротата в сърцето си, въпреки бедността и несгодите в живота.Той показва у един наглед прост и беден човечец нещо невероятно и дори Божествено - а именно добротворчеството, което е най същественото за неговата личност.То е онази Божествена сила, която ще спаси света. Ще го направи свят, изпълнен с милосърдие и съпричастност към чуждата болка, към чуждото нещастие. То е пътят към духовно и нравствено пречистване. Пътят към истинската човечност!
Post Reply

Return to “Литература”