[EСЕ] Внуците на Бай Ганьо / Бай Ганьо преди и сега

[Flickercho]

Основните намерения на Алеко Константинов при написването на "Бай Ганьо" са да покаже недостатъците и да осмее поведението на българина през неговото съвремие, желаейки да предотврати задълбочаването на проблема и да посочи пътя към правилното и цивилизовано развитие на българина. За жалост, обаче, този герой от тъжното алеково съвремие все още е част от нашето ежедневие.
Внуците на бай Ганьо продължават гордо да демонстрират българщината и днес. Анонимно и безмълвно насаждат една досадна представа, грозен стереотип за българина - байганьовщината! Едно своеобразно определение, съдържащо в себе си толкова голямо разнообразие от особености, което се е превърнало в нарицателно за простотия, невежество, нахалство, ниска култура и какво ли още не.
Съвременния потомък на бай Ганьо не носи неговия външен вид. Облечен в маркови дрехи, с нови маратонки, провесил ръка, с цигара в нея, през прозореца на новия си мерцедес. Това ли го прави европеец - културен и цивилизован човек? Едва ли! Вътре в себе си той носи същото това познато ни поведение, макар и не толкова цветущо и пряко изразено. Когато цигарата свърши, тя полита по краткия път от прозореца до земята, последвана от поредната псувня по посока на шофьора отсреща. И отпрашва мерцедеса на фона на червените светлинки, оставяйки след себе си лошото впечатление у околните.
Скруполи и задръжки той не познава. Тия неща не са за него, той е над тях! А, какво? Принципи и достойнство? Не, не мисля! Тези думи са отдавна забравени от байганьовия потомък. Увлечен от личната изгода и алчността, той малко по малко се превръща в един необщителен скъперник, използвач и лъжец. Най-лошото е, че това не се прекратява, не се намира разумна граница на безумието. Сякаш няма нещо, което да повлияе на разсъжденията на този изкривен от мисълта за богатството разум и да предотврати неговото пълно поглъщане. И вместо околните да се опитат да го спрат, те се присъединяват, също обладани от тази заразяваща идея за богатството и изгодите. И околните малко по малко започват да се превръщат в същите байганьови подобия. Проклета байганьовщина, ей!
Учил-недоучил, съвременния наследник на алековия герой е със самочувствие, че е преобърнал света (всичко знае, навсякъде е бил). Но вместо да понаучи нещо оттук-оттам, някой друг език или нещо, той е усвоил далаверките и способа на качественото използване на хората - та нали това му е нужно! На кого са му притрябвали обноски и познанство с чуждите култури, образование и други такива "скучни" неща? "Във файдата е келепира! Иначе къде е ползата?" - това е се оформя като общ принцип в живота на днешния бай Ганьо.
Още по комични, а и понякога плачевни, са опитите на този простодушен некултурен човечец да се държи цивилизовано и прилежно в компанията на други хора. Той, разбира се, е винаги готов да покаже и гордо да се изяви със своите изтънчени маниери и непреклонната си елегантност пред света, създавайки поредната лоша представа за себе си. Тук-там подхвърля по някоя несвързана реплика, някоя остра ругатня, смущаваща всеобщото спокойствие. Пък започне ли да се храни - кошмар! Сърбане, мляскане, смъркане - достоен наследник на Бай Ганя!
Той няма да пропусне да блесне с красотата си и на обществените места! Плюе, храчи, ругае, коментира хората на висок глас - все действия, с които да се гордееш. А да имате честта да се окажете в неговото обкръжение на пътя, когато му се наложи да се обърне към някого! Ще се провикне от сто метра, ще ви подкани към разговора с някое любезно "Ей, момче, я ела малко тука!" или "Ехо, приятел, така и така, това и това". Разбира се! И ще се започне неудобното мълчание и мънкането при неразбирането на половината му модерни "термини". А накрая ще се сбогувате с едно пренебрежително обръщане от негова страна, а може и случайно из устата му да излезе някое смърмолечкано "благодаря". Но най-трагичното в ситуацията е, че ти вероятно ще си заминеш с иронична гримаса на лицето и неудобното чувство от срещата, а въпросният господин ще продължи да раздава усмивки по лицата на хората, било то в у нас или в чужбина, прославяйки нашия славен български род! Снизхождение, съжаление и подигравки - това ще сеща той у другите. Каква чудна мисъл, нали?

[KngRoo]

Имам някакъв спомен, че и аз съм писал такова ЕСЕ по същата тема в 8-ми клас и беше побликувано във някакъв вестник..

[Dragonspower]

Гледам, че си го публикувал и в BulgarianSCL, автора ти ли си ?

[Flickercho]

Мда.