Поезия

Тук можете да обсъждате различни книги, които сте прочели, както и да провеждате всякакви други дискусии, свързани с литературата и литературните произведения.
User avatar
Keanu
V.I.P
V.I.P
Posts: 293
Joined: 11 Nov 2011, 19:57

Поезия

Post by Keanu »

Всеки може да сподели любим цитат от някой произведение или ако е написал своя поезия.
User avatar
nEp0vToRiM
Vip
Vip
Posts: 29
Joined: 25 Oct 2010, 14:26
Skype: Няма ти го дам.
CS Nick: nEp0vToRiM
Favorite version: CS: 1.6
Steam Community ID: nEp0vToRiM_
Contact:

Re: Поезия

Post by nEp0vToRiM »

В тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет... :D
Цитат на песента "Върви, народе възродени" :sarcastic_hand:
User avatar
duNhhiL
Потребител
Потребител
Posts: 106
Joined: 08 Nov 2011, 15:26
Favorite version: CS: 1.6
Location: София

Re: Поезия

Post by duNhhiL »

Я, надуй дядо, кавала, за тебе викна запея, песни юнашки хайдушки (Хайдути) :mrgreen:
SmellsLikeTeenspirit

Re: Поезия

Post by SmellsLikeTeenspirit »

Аз жадувах да се махна надалеч, но ме е страх

да не се взриви животът, недотлял докрай

сред кухата лъжа, която уж лежи и спи,

а пръсне ли се под небето, ще ме ослепи.

Нито пък на нощта от древната уплаха,

шапката, отделяща се от косата,

устните, свити пред телефона,

за перото на смъртта не ще се хвана.

Не, не искам тъй в смъртта да се снижа —

полу-условност и полу-лъжа.

"Аз жадувах да се махна надалеч" на Дилън Томас.
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Re: Поезия

Post by Bai Shushul »

Ще публикувам 2 свои строфи:

Светът не е достатъчен, светът не стига, зная,
не искам да пропусна миг, преди да дойде края,
когато всичко свърши и настане апогея:
нямам време за страх и нямам време за забрава…
с крак един иззад ръба… преди да разбера, че живея!
от „Време“;

Когато със сърцето си живееш и някой ден,
когато то се разрани и бие ускорено,
когато си се борил в него отново и отново,
когато силата да продължаваш е ранена,
когато страдаш с него и мечтаеш много…
Най-трудното нещо е да кажеш сбогом.
от „Пътя на сърцата“.
User avatar
VisuableBlast
Потребител
Потребител
Posts: 407
Joined: 08 Apr 2011, 20:03
CS Nick: -Justify-
Favorite version: CS: 1.6
Steam Community ID: TheOwneROfShaRingaN
Contact:

Re: Поезия

Post by VisuableBlast »

Ето и някои мои строфи, които написах:

„Страданието на съвременния човек“
„Гледайки плахо как света минава,
без никакво чувство, ден след ден,
бавно и болезнено съзнаваш,
как затъваш все по-дълбоко в трагизма на битието си.“


„И изоставен на родния си праг,
чакащ майчина милувка,
получаваш само скръб и нещастие,
от студения роден град.“


„Тихо тръпнещ в тъмнината,
спомнящ един отдавна отминал детски свят,
рони сълза по сълза за всяка отминала мечта,
бедното дете в ноща.“


„Настъпвайки студената и мрачна нощ,
спускайки черната си мантия,
гасне и най-малката искрица,
даряваща надежда на невръстните страдалци.“


“Известни са те подаръците на злата орисница,
правейки нещастни личицата на децата,
всяка нощ, всеки миг,
превръщайки ги, в част от тъмнината.“


Мисля и да ги публикувам някъде, но първо да видим дали ще хване окото на читателите в Counter-Strike форум. :wink:
Last edited by VisuableBlast on 09 Jan 2012, 21:30, edited 4 times in total.
User avatar
peace without drama
Потребител
Потребител
Posts: 149
Joined: 03 Dec 2011, 18:38
Location: Куба

Re: Поезия

Post by peace without drama »

Музиката не е музика, докато не е прекалено силна.
Точно тогава идва този момент, който всички очакват,
всеки започва да танцува, танцува.
Не можеш да паднеш надолу, надолу,
надолу, когато съм с теб!
Аз ще се опитам да те хвана, когато някой ден паднеш!

Има ли смисъл, пускаш си музиката,
но нямаш вдъхновение, не можеш
да измислиш мелодия, китарата ти
е в рака ти, пияното до теб, но просто
без мен няма начин да довършиш това,
което започнахме.

И когато един ден падаш, падаш, падаш,
аз ще те хвана, хвана и...
Музиката не е музика, докато не е прекалено силна.

Вдигам ръцете си,
чувствам се добре.
Долу, долу, долу.
Когато луната се появи,
винаги можеш да ни чуеш да казваме,
това което искаш.

Когато луната се появи,
когато луната се появи,
когато луната се появи,
ще ни чуеш как крещим,
как викаме името ти,
как викаме те при нас.

И точно, когато ти дойдеш,
нас няма да ни има.
Защото, може би,
ние просто сме били,
един странен сън, който
не може да ти излезе от главата

Надолу, надолу, надолу.
Когато един ден падаш,
аз ще те хвана и ще те
издигна нагоре, нагоре, нагоре.

Долу, долу, долу.
Ще крещиш името ми,
ще ме молиш, да те издигна
нагоре, нагоре, нагоре!

Когато слънцето изгрее,
когато слънцето изгрее,
когато слънцето изгрее,
ти ще ме чакаш, с желанието,
да чуеш, че всичко е било сън,
че всичко е завършено..

Когато луната се появи,
винаги можеш да ни чуеш
Когато слънцето изгрее,
отново ще крещиш.


Това трябваше да е нещо подобно на песен, на скоро започнах да пиша, това е 2-рото нещо като песен, което пиша. Но както всички знаят, текст за песен се прави по музика а не музика по текст, има начин, но е трудно.
Не е хубаво, даже се чудя защо го пускам.
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Re: Поезия

Post by Bai Shushul »

VisuableBlast, не го приемай като критика, но ще ти покажа слабите места в поезията ти. Ще се радвам, ако съветите ми са ти от полза. Преди 2 години аз почнах по този път и аз съм бил по същия начин; не се притеснявай, началото е така, и аз не съм направил скок като кенгуру през трамплин в лириката.
Грешка: На първо време се забелязва прекомерна употреба на причастия и деепричастия. Те не правят по-стойностно написаното, не го правят да звучи по-мъдро. Те го натоварват излишно и стават банални: гледайки, тръпнещ, спомнящ, настъпвайки, спомнящ, даряваща, правейки, превръщайки…
Ще направя нова версия на един куплет, без да търся рима, само ще го изчистя:
ето, имаш примерно:

Настъпвайки студената и мрачна нощ,
спускайки черната си мантия,
гасне и най-малката искрица,
даряваща надежда на невръстните страдалци.

Виж как ще го направя за една минута:

Студена мрачна нощ настъпва,
спуска гробно черна мантия,
да заглъхне мъничка искрица…
искрица да даде надежда тиха…

Отне ми 2 минути всъщност. Но виж разликата: няма ги гадните причастия и деепричастия. Всеки твой стих от четиристишието ти започва с причастие/деепричастие и става еднообразно — във втория вариант го няма това. „Невръстните страдалци“ — ненужно е, защото: 1. С негативизма, който носят, поезията не звучи красиво (разбира се, ако искаш да звучи красиво). 2. Достатъчно ясно е от горните строфи за какво иде реч, така че няма нужда да се набива в главите това. 3. Много срички с гадно натрупване на съгласни: Не-връст-ни-те стра-дал-ци (ст — ст…). Виж, като използвам думи като „мъничка“, „тиха“ (само за пример), сякаш приглушавам светлините. Става като разказче към малко дете. Както на мъничко дете разказваш с думички, които звучат мило, така тук можеш да унесеш читателя да се разчувства. Защото написаното има стойност само когато ще повлияе на четящия или доставя наслада. Тук ги съчетах двете. Писанията ти заприличват на стихове на един поет, който не харесвам много — Смирненски. Но той е живял в друго време, време на борби, на остро недоволство и социално неравенство. Животът сега е малко по-модерен, можеш да модернизираш стила си. С такава поезия не можеш да пробиеш, освен ако нямаш машина на времето. Не се отчайвай! Виж, на мен може да ми отнеме 2 минути само, пишейки на автопилот, но това става с практика. Ако се занимаваш сериозно, още в момента, когато ти изниква мисъл, без да си изговаряш думите, усещаш дали звучи добре и трябва ли да я преформулираш, но това става с практика, трябва поне една година да се занимаваш.
За да има стойност една поезия, тя трябва да даде нещо на читателя. Според мен няма нужда да се затвърждават негативни убеждения в читателя. По̀ е добре, ако му покажеш, че има изход, ако му дадеш надеждата за промяна, ако го накараш да даде своя дял в делото. Българинът е такъв — той все казва и утвърждава, че няма начин, че нищо не зависи от него, че нещата са на материална почва, че няма нужда да се бори, че светът е лошо място за живеене. Един поет трябва да е пълен със сила да променя и да дава тласък. Ако иска да пише за социалните проблеми, трябва да бъде обективен. Като стил това се нарича реализъм, може би го знаеш. В такъв случай не трябва да допускаш толкова натрапливо описание, толкова много студ… Забележи, че не пишем разкази за Хелоуин, не пишем сценарий на Saw, не плашим децата преди сън. Предполагам, че искаш да опишеш действителността. Забележи заглавието си. То по-скоро звучи като заглавие на есе. Не може на толкова обективно звучащо заглавие отдолу му да приложиш 20 реда груби приказки. Ако искаш да постигнеш художествен ефект, можеш да го кръстиш просто „Един“. Читателят пак ще разбере за какво става дума, ще му дадеш възможност за собствено тълкуване и той ще може да се почувства в своята кожа персонаж на стихотворението ти. Имаш и логически неизправности:
Гледайки плахо как света тече/…/…/[точка]. И като бива гледан светът, какво става? Нищо, една точка. Това може да е подходящо за подзаглавие, но в такъв случай трябва да премахнеш съюза и в началото на втория си куплет.
За правопис и пунктуация да не говорим. Извини ме, но като гледам пунктуацията, се сещам аз как в детската градина поставях ударения. Не питай по каква логика бяха, ама бучех ударения на съгласните.
CS-FATALL.INFO, аз нямам критики като цяло към текста ти за песен. Това е по-смислено и по-полезно от текст на чалга.
SmellsLikeTeenspirit

Re: Поезия

Post by SmellsLikeTeenspirit »

Bai Shushul wrote: CS-FATALL.INFO, аз нямам критики като цяло към текста ти за песен. Това е по-смислено и по-полезно от текст на чалга.
Стойне е по-благороден и наивен от мен, затова успя и да го заблудиш. Козирошката ми интуиция, която не ме предава, правилно ми подсказа, че ще е добре да потърся този "авторов текст" за песен, който тази 12-годишна госпожица е написала. Ако това е възможно. Ако Петя Дубарова е възможна отново. Та намерих я аз тая песен: http://tekstove.info/browse.php?id=31854. Enjoyyy!

Стойне, ти да не се имаш за благотворителна кампания, че ще даряваш кураж и оптимизъм? :mrgreen: Каква е тая социалистическа трактовка за поетите и поезията. Нищо такова! Има всякакви поети и в това е целият чар на поезията като свобода на различния да прояви неразбираемото си различие. Аз не живея в клацисистичната епоха на Франция, където трудът и болката ми ще са просто занаят(възможно ли е?). Не съм и новият Молиер, макар че не се занимавам с драматургия. Самият факт (доказателства и в тази тема), че не всеки е призван да пише, е достатъчен, за да се направи заключение, че това не е нищо обикновено, следователно масовият читател може да си гледа работата, защото това не му е т.нар "булевардна литература", чиято смилаемост не представлява пречка и за едно осемгодишно дете. Ще му вдъхваш кураж ти, след като знаеш, че можеш да му поднесеш с толкова метафори, алегории и символи, та дори и без тях, стиха, че ще се чудят какво си писали какво си искал да кажеш(примерно го казвам, не казвам да направиш стиха на палячовщина). Пък и колко заслужава един обикновен човек е отделен въпрос, чийто отговор знаеш отлично.
Много се дразня, когато някой, прочитайки стих, който изразява болка, отчаяние или безпомощност, веднага отвори уста и каже, че авторът си е забравил дневната доза и че от него нищо не става. Сякаш животът е приказка и такова отчаяние на духа е неуместно, излишно и невярно. :mnmn?:
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Re: Поезия

Post by Bai Shushul »

Жанетке мила, аз не съм казал, че това е моя цел или това е целта на поезията. Казах, че едно написано нещо има по-практическо значение, когато дава нещо. И тук говорех за реализъм, не за сюррализъм, за готика, за импресионизъм, за експресионизъм. Човекът пише за „Страданието на съвременния човек“, ти какво искаш да му кажа да напише по тая тема? Това не е реализъм, нали…? Аз имам различно отношение към литературата и неведнъж написах в поста си „според мен“. За мен литературата е част от живота като всяко друго нещо и трябва да служи на него. След като знам колко заслужава един обикновен човек, а и ти знаеш, как мога да харесвам Милев или социалната поезия на Смирненски? Аз никога не съм писал социална поезия и ти като цяло знаеш моя вкус. Това, което съм му предложил, по никакъв начин не го прави смилаемо за цялата дебелокожа публика. Примерно умалителните думички, които са ми нещо като запазена марка, не са за слуха и зрението, а и за темперамента на всеки. Напротив, това го прави по-аристократично (макар че аристократизмът не е това де).
Всякакви литературни критици има и се случва някой да смята някого за недостоен. Разбираемо е и аз да не харесвам нещо или някого, и аз съм човек, и аз си имам някакъв характер и е съвсем обичайно да съм субективен. Няма обективни. Това отчаяние в реалността може да е причинено от нещо, но това не го прави уместно. Дори да е уместно, неговото повтаряне не го прави нужно. Достатъчно ти е тежък животът, че да дълбаеш мъките. Разбирам да пишеш за страданието на някой творец, на някой различен. Тогава правиш нещо, защото често за нещастието на някоя човешка прашинка са отговорни околните. Ти създаваш нещо. Примерно моята поезия граничи с философията на някои места. Философията е непреходна и вечна, също като класиката. Социалният реализъм е един буламач, затова той никога не е бил класика, защото е преходен. Той и впрочем нищо не е променил. Романтизмът е променил 10 пъти повече епохата, отколкото реализмът някога е променил нещо. И все пак аз определен стил нямам и на ЛС на VisuableBlast му казах да не подражава на другите поети. Даже той каза, че е повлиян от Смирненски. Добре, нека всеки си пише каквото иска. Но не мислиш ли, че поезията на хората на възраст около нашата е всичката еднообразна? Това е все едно да вземем всички да си отворим по една фурна и всички да печем само хляб, така че да наводняваме пазара.
SmellsLikeTeenspirit

Re: Поезия

Post by SmellsLikeTeenspirit »

Bai Shushul wrote:
Разбираемо е и аз да не харесвам нещо или някого, и аз съм човек, и аз си имам някакъв характер и е съвсем обичайно да съм субективен. Няма обективни. Това отчаяние в реалността може да е причинено от нещо, но това не го прави уместно. Дори да е уместно, неговото повтаряне не го прави нужно. Достатъчно ти е тежък животът, че да дълбаеш мъките. Разбирам да пишеш за страданието на някой творец, на някой различен.
Разочарованието също е част от живота, както слабостта, както тъгата и меланхолията. Това е изкуствено наслагване само на положителни и оптимистични настроения, които не знам как помагат на човека да се бори с душевната си болка. Това е като да дадеш на един диабетик близалка. Неразбирането, крушението, дори самотата трябва да се преживеят, а не да се заравят и оставят да умрат сами от задушаване. Защото ще възкръснат и като вампири ще пият от теб. Няма чесън, няма лек. Това си е чисто самозалъгване и слабост да преживяваш реалността!
Разбира се, не говоря за сълзливите сонети на Петрарка. Не говоря за себеразлагането и себеразкриването на един ред, както го прави той. :mrgreen: Споделям мнението ти, че част литературата трябва и да свестява, да вдъхва смелост и желание, но това си има и обратен ефект, за когото вече споменах по-горе.
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Re: Поезия

Post by Bai Shushul »

Rabies wrote:
Bai Shushul wrote:
Разбираемо е и аз да не харесвам нещо или някого, и аз съм човек, и аз си имам някакъв характер и е съвсем обичайно да съм субективен. Няма обективни. Това отчаяние в реалността може да е причинено от нещо, но това не го прави уместно. Дори да е уместно, неговото повтаряне не го прави нужно. Достатъчно ти е тежък животът, че да дълбаеш мъките. Разбирам да пишеш за страданието на някой творец, на някой различен.
Разочарованието също е част от живота, както слабостта, както тъгата и меланхолията. Това е изкуствено наслагване само на положителни и оптимистични настроения, които не знам как помагат на човека да се бори с душевната си болка. Това е като да дадеш на един диабетик близалка. Неразбирането, крушението, дори самотата трябва да се преживеят, а не да се заравят и оставят да умрат сами от задушаване. Защото ще възкръснат и като вампири ще пият от теб. Няма чесън, няма лек. Това си е чисто самозалъгване и слабост да преживяваш реалността!
Разбира се, не говоря за сълзливите сонети на Петрарка. Не говоря за себеразлагането и себеразкриването на един ред, както го прави той. :mrgreen: Споделям мнението ти, че част литературата трябва и да свестява, да вдъхва смелост и желание, но това си има и обратен ефект, за когото вече споменах по-горе.
Не ме разбра, а и аз не обясних изчерпателно. Ти ми знаеш стила и знаеш, че когато влизам в реализма, го свързвам с индивидуализъм. Преди да дадеш надежда, трябва да я отнемеш. Не става дума да се пише в стил „детски разказчета на Асен Разцветников“. Ти можеш и 100 строфи да напишеш с драматизъм, но аз обичам поне последната да съдържа малко оптимизъм. Читателят така вижда и двете страни, даже това е май по-обективно, защото животът не е толкова черен, той има много хубави моменти, моменти на психическа сила, и аз реално вярвам, че един момент може да промени цял живот.
Когато описваш съдбата на една група от хора, няма смисъл. Защо? Колкото по-голямо е едно множество от хора, толкова по-безлично е то. Може би и затова често, да речем, Смирненски прибягва до отделни герои. Но когато опишеш психиката на едно човече (какъвто е моят стил), то излиза на преден план и всеки, който се почувства като него, ще усети, че не е сам. И тогава той ще те благославя за това, което си създал, ще благославя и твоето призвание. А соцреализмът нищо не е дал и нищо не е променил. Описваш само действителни неща, без да се вглеждаш толкова в чувствата на героите, разчитайки, че по-суровите думи за обстановка ще разчувстват читателя. Да, ама често не. Съжалявам, аз колективни простащини, които се изучават в училище, като „Заточеници“, „Септември“ и всичките социални комунистически помии не мога да ги разбера. Просто не ме докосват. Виж, неща като „Цветарка“ или „Стария музикант“ мога да разбера и харесам, въпреки че аз мога конкретни предложения да дам как да станат по-добри, за да не съм голословен.
SmellsLikeTeenspirit

Re: Поезия

Post by SmellsLikeTeenspirit »

Моля, моля - използвай термина "болшевизъм" или "социализъм", но не и комунизъм. Когато говорим за Смирненски и Вапцаров, веднага трябва да се поставим в техните исторически условия, за да разберем мотивите и идеите в стихотворенията им. Както с всеки друг. Обаче тук по-толерантно. :mrgreen: За мен Смирненски, и не само, е велик и никой няма право да го опетнява. Прощавай, Стойне, знаеш, че си талантлив, умен и интелигентен, но като "Братчетата на Гаврош" и "Пролетарий" никой не може да напише. Че защо да опетняваме поетите, които всъщност са най-чистата част, както личи от биографиите им, от живителния сок на всяка епоха. Трябва да сме умерени, когато говорим за великите поети на България, един от които е Смирненски. В "Зимни вечери" използва много умело и хорея, и амфибрахий, и дактил, и анапест. Когато аз и ти напишем така добре поетически цикъл, ще се обаждаме.
User avatar
Bai Shushul
Потребител
Потребител
Posts: 981
Joined: 28 Jul 2008, 01:22

Re: Поезия

Post by Bai Shushul »

Жани, може скоро да обединя произведения в цикъл. Пък критиката по всяка вероятност няма да се изкаже толкова положително, колкото към него, докато съм жив. Малко хора получават така признание, знаеш.
Каква „най-чистата част“, човек? Разказвал ли съм ти за Правописната реформа от 1945 г.? Като се махат краесловните ерове ъ и ь, които означават мекост или твърдост на съгласната в края и по тях лесно се определя как да се членува, ѣ, старите думи и всички такива, само и само да се приведат под един знаменател всички, така че роденият малоумник да бъде на едно стъпало с образования и способния (към малоумниците включвам партизаните, хората с комунистически убеждения, защото поне 80% от тях са от долната класа). И след тая реформа книгите се преиздават наново. Представи си какво става! Преиздават се произведенията на партизанските автори. Останалото се обявява тихомълком за враждебно, не помня колко писатели бяха изключени от Съюза на писателите, ама май към 50-70 беше цифрата… А поетите и писателите с несоциалистически убеждения след няколко години изпадат от употреба. Никой няма да се наеме да чете книга, която е прашасала и е написана по писменост на друг стандарт. Аз преди години бях попаднал на такава и след няколко минути я оставих, просто не ми се е налагало да чета нещо подобно. То трябва да си чел по стария стандарт с години, че да имаш желание да го четеш.
И сега си въобразяват хората, че запазеното до днес е било всеобщото мнение на писателите и че е някаква мяра. Драги-мили, аз не знам 50-има от „вашите“, а такава цифра писатели някъде е забранена и творбите ѝ отиват в огъня. Вие може би, и ти, Смирненски, да сте били малцинството. Смирненски, от 1945 година до сега са изминали 65 години. За това време за всяка твоя думичка десетки критици са измислили достатъчно креативна интерпретация на всяка твоя думичка, а за 45 години нищо лошо не са могли да кажат. Затова тези, които се учат в училище, са комунистически поети. А след 1945 година, ако не пишеш за деца или за партията, чудно ми е как ще пробиеш. Как ще ти издадат творбите? Ще се докажеш, ама друг път. Може да изчезнеш и безследно. И преди всичко ти си закърмен и от училището, и от институциите в комунизъм, социализъм и каквото го речеш. Опитай се да се родиш различен и да напишеш нещо! Може и безследно да изчезнеш или в Белене и другите удобни превъзпитателни домове, където за теб ще се грижат професионалисти… Опитай ти, непредубедени, който не пишеш социално или не одобряваш властта, да покажеш таланта си, всемудрий! И тогава наречи останалите, които пишат за властта, въпреки че може да са по-малобройни от способните да пишат с антикомунистически убеждения, най-чистите, най-преданите синове на майка Народна република България.
До Борис III има другомислещи писатели и те са явни. След 1944 година другомислещи няма — просто по причината, че и вестниците, списанията и печатарските къщи са държавни. Не мога да смятам една шепа поети, които до ден-днешен се учат в училище, въпреки че нямат нищо общо с моята епоха, и, второ, не ми допадат, за гениални; третото е, че те нямат много конкуренти.
Аз знам само за Димитър Подвързачов и Яна Язова, които не са били с властта. Неизвестните са в много пъти повече. След 1990 година с усилие се намира по някой техен труд. Чак тогава почва да се говори за тях, а въпреки това главно учителите по литература са ги чували. На Подвързачов едвам му намерих 3 произведения, а не вярвам толкова да е написал, не вярвам за толкова не кой знае колко обидни произведения да не са го харесвали толкова, явно в някоя печка са отишли другите. Яна Язова така и не се разбира как е умряла, а се носят слухове, че Николай Хайтов е копирал от нейните истории. Може би се сещаш, като веднъж ти казах, че я смятам за по-голяма поетеса от Смирненски и Милев. И ми е много гадно, че на постоянна и истинска жена като нея не мога да намеря творчеството, докато мога да намеря на курвентия като Елисавета Багряна цялото курвенско творчество.
Така че не могат да изпросят да се отнасям към такива творци от фронта на комунистическата власт с уважение.
// Долкото до стихотворните стъпки и за формата на поезията, те не са по-важни от съдържанието, хич, ама хич. Далчев даже се е изказвал за Смирненски, че единственото му оригинално са формите. Ако смяташ утвърдените в повече от половин век поети за много гениални и влезеш в противоречие с Далчев, значи пък си противоречиш на принципите.
User avatar
peace without drama
Потребител
Потребител
Posts: 149
Joined: 03 Dec 2011, 18:38
Location: Куба

Re: Поезия

Post by peace without drama »

Rabies wrote:
Bai Shushul wrote: CS-FATALL.INFO, аз нямам критики като цяло към текста ти за песен. Това е по-смислено и по-полезно от текст на чалга.
Стойне е по-благороден и наивен от мен, затова успя и да го заблудиш. Козирошката ми интуиция, която не ме предава, правилно ми подсказа, че ще е добре да потърся този "авторов текст" за песен, който тази 12-годишна госпожица е написала. Ако това е възможно. Ако Петя Дубарова е възможна отново. Та намерих я аз тая песен: http://tekstove.info/browse.php?id=31854. Enjoyyy!
:mnmn?:
Не съм казала, че съм го измислила сама, слушах песента и взех 1-2 думички (може и повече). Написах три такива текста, докато стигна до нещо, което е много - много далеч от песента. Даже като се замисля ще се опитам да измисля и мелодия и да променя сравнително текста, да премахна нещата, които съвпадат с песента на Селена Гомез. Ще я пренапиша на ново, ще се опитам да измисля мелодия върху текст и най-вероятно ще я запиша в студио. Това са ми плановете :bigsmile:
Post Reply

Return to “Литература”