Човек, който от листа с речта си ще ти прочете два реда и ще премине към другия. Сричайки, разбира се. Комунизъм, комунизъм и пак комунизъм. Нищо такова. Стойне, ако съживим Вапцаров (нарочно не Милев
) той според теб дали ще одобри станалото след '44-та, или ще улови ужасната разлика между неговите отдавнашни очаквания и случилото се, когато народът се е съюзил със СССР, както призовава той в едно от стихотворенията си? Просто НКВД са го ползвали, възползвайки се от чистият му стремеж да осъществи мечтата на пролетария - равенство, мир и хляб ("Вяра"). Затова поетите са най-светлата част - винаги са на страната на справедливото, макар и заблудени, макар дали живота си за глупост. Разбира се, тези подлоги като Багряна (к*рв* няма да я нарека, знаеш, че тази дума не смятам за обидна) никога няма да нарека чисти и светли, защото не са. Говоря за социалистическите поети преди Девети. За тези, които вярваха в червената идея и бяха жестоко излъгани, използвани и омърсени.
