Светлината не е същата, бавно отива си нощта,
мрака бавно си отива, идва бавно сутринта.
Без теб не е същото мога ли да отрека,
как да забравя дните, как просто ей така,
сълзите как да забравя, които съм излял,
как съдбите да забравя за които дълго съм мечтал.
Аз съм сам, аз съм пял, човек съм и грешал,
всеки прави грешки, но всеки е срещал любовта.
Просто дните отминаха, последно прегърна го тя,
а той мълчеше, сълзите се стичаха просто така,
когато тръгна надолу гледаше, дума не каза,
а когато се обърна тя, не беше там.
Не вярвам в любовта, не вярвам в нищо красиво,
но дори сега не вярвам, че всичко беше фалшиво.
От един прекрасен сън, в спомен се превърна,
в един далечен ден за спомен тя ме прегърна,
Беше сляп безумен ден, дена в който за последно,
денят в който за последно се докоснах до теб.
Не може разстоянието да ме накара,
как се чувствам в прегръдките ти просто да забравя,
Понякога губим живота просто такъв, не съжалявам за дните,
може би всичко било е просто сън, горчат сълзите.
Съдбата заминала, със сълзи пълня очите,
от както замина си ти, толко са дълги дните,
толко е дълга нощта, в нея прегръщаш,
защо всяка нощ в съня ми се връщаш.
Да бъдем заедно може би в друг свят,
колко истинска беше, но в теб да вярвам не можах,
когато вече те няма, било е истинско разбрах,
но в спомене събуждам се на сутринта,
красив е спомена останал за тебе е песента.
)
